За душата на едно момиче...

Слънцето притихнало ме грее,

нежно докосва ме сега.

А далече птица пее

за една сломяваща тъга.

Разказва за душата на момиче,

разкъсана от болка и мечти,

което винаги така отрича,

че сърцето много го боли.

Разказва за сълза безмерно плаха,

тъжно ронеща се по едно лице.

За думите, не казани във мрака

и две самотни търсещи ръце.

Дано слънцето за него да изгрее,

да успокои тъгата силна и горчива.

И птицата отново да си пее

за любовта, която истински опива.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf