в нощта

Пак сме двама във нощта, на този лунен мост седим и с протегната ръка, се мъчим някоя звезда да уловим.

Протягаме ръце и сплитаме телата си, увиваме се в този лунен лъч и искаме да полетим с крилата си, за да се пръснем в тази необятна шир.

Нощта е най-прекрасна, нощта е тиха красота, в нощта ти можеш да направиш всичко, защото тя е мълчалива и добра.

Защо крила не могат да поникнат, за да видим тази тиха красота, в тази лунна нощ седим на моста и искаме да хванем някоя звезда.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf