ВСЪЩНОСТ... УМРЯ ЛИ АЛЕКС?

Алекс умря в Индия.

Без некролог.

Бял лист... като бял стих,

залепен с плюнка

на прозореца

отсреща.

Следяха я... Много очи.

Тя знаеше.

Не й пукаше.

Лъжа. Какво толкова?

Един път се умира...

Сама изкопа гроба си.

Два пъти.

Триста шестдесет и пет дни,

Тринадесет часа

и нула секунди.

Два пъти копА този гроб.

Рови само нощем.

Два куршума.

Напълно достатъчни.

Бам! Бам!

Оплаквачките, като вещици,

пак

дежурно плачещи...

И доста фалшиво.

До фалцет извиват глас.

На кой му пука?

Капят

кирливите им сълзи.

... и бодат очите.

Някой каза:

Има прераждане.

След първия,

втори...

Продължи да рови в

чужди души.

Изкусно... С нежни пръсти.

Горда беше, че неразпозната

остава лъжата,

след толкова плява...

Какво толкова?

Още един некролог

след време.

Бял лист, като бял стих.

Никому ненужен.

И така... Смъртта се повтаря

след всяко прераждане.

Всъщност... Умря ли Алекс?

Къде?

Защо точно в Индия?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf