Спор
Спорих вчера със приятел,
защо я има болката - любов
и можем ли да я забравим,
изтривайки... без дума послеслов.
Говорихме, размахвахме и шпаги,
всеки бранещ свойта правота,
доказващ смисъла съдбовен,
на избора, наречен свобода.
За него любовта единствено бе радост,
щастие взаимно - без тъга!
За мене Тя е и отдаденост,
отминал спомен, топлещ и сега.
Тя е мъка, болка и страдание,
(тежък мазохизъм - каза той),
поредно, трудно изпитание,
(очите отвори си, не се бой).
Тъй спорихме, а истината лична
май всеки носи в своята душа.
Но може ли да стане безразличност
любов, превърнала се във сълза?
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tanq_mezeva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-19
прочитания: 131
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )
|
