Чувствата ми...

...Някой ден ще разбереш, ако още си с мен... Някой ден ще разбереш колко много боли дори когато сънуваш... когато плачеш... когато се усмихваш дори... някой ден ще разбереш колко много сълзи и болка има в мен...... някой ден целия свят ще бъде удавен в моите сълзи и някой ще ме молиш за прошка, но аз мисля, че ще бъде повече от късно, а ти как мислиш?... Ще мога ли да обичам някога друг? Който и да е? Ще мога ли да целувам без да си представям теб? Ще мога ли да се усмихвам без да видя твоята усмивка? Ще мога ли да обичам друг? Ако да, кога ще дойде този ден, ако да, нека сърцето спре да кърви... Някой ден ще ти простя, някой ден сълзите ми ще искаш да спреш, но ще бъде много късно за двама ни, някой ден до мен ще спреш и да ме целунеш ще искаш да си с мен ще молиш, но ще бъде повече от късно вече - друг ще обичам. Някой ден до мен ще спреш ръка ще ми подадеш, сълзите ми ще искаш да спреш, но ще бъде късно!Сега разбрал, че ме обичаш сам ще си ще плачеш, ще страдаш повече от мен дори. Някой ден сам да си, за мен ще те боли и ще страдаш повече от всякога!