На мойта смърт смъртта настана

На мойта смърт смъртта настана
и краят и дойде.
Душата ми сама остана
под звездното небе.

На моя край настъпи Краят.
Загина вечността.
Душата ми не влезе в рая -
остана в самота.

И ето, че навън е тъмно
и тихо е навън.
Душата ми в съня потъна
на вечния си сън.

/март 1995г. - София/

Това е първото стихотворение, което написах. Тъкмо бях влязъл в казармата, на всичкото отгоре беше страшен студ, мизерия и простотия. Разболях  се обаче там ако можеш да ходиш - нищо ти няма. Имах чувството, че животът ми ще свърши. Но не би - свърши само детството :)

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf