ЛУНАТА

Изниза се слънцето тихо, на пръсти,

пое по пътя далечен - на юг.

Изплува луната - медна чаровница,

търкулна се на клоните в мекия пух.

Откровено небето пофлиртува със нея,

обсипа я цяла със звезден прашец.

По челото целуна я облаче бяло,

изчерви се свенливо и до изгрев горя

като запалена свещ.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf