НАВИК

Станахме доста забързани двама,

дните се нижат без ухание, цвят.

В този изстинал свят - от тревоги,

мимолетни срещи крепят ни със теб.

Бегли усмивки, кратки прегръдки -

само в неделя, в приглушения здрач.

Вечеря без свещи и пъстра покривка,

без огън в камината и чаша вино.

Целостта на душите ни... някак разцепи се,

в негласен сговор безсловесно търпим.

Неизбежни предчувствия в двама бушуват,

а от пустотата, защо ли... отдавна спря да боли?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf