Лично

Ако не вярваш във стиха ми,
не виждаш моите очи
и не изстрадаш любовта си,
тя в мен ще чака дълго и ще ми шепти.

И нощем ще рисуваме със нея слънце,
сами ще плачем за ненужната тъга,
изникнала във смачканата спалня на духа ми,
виряла тихо, без вода и светлина.

Света ще ме оглежда със презрение
и няма да ми подари и миг дори,
часовниците глухо ще ме доубиват,
кръвта ми бавно и жестоко ще ме изгори.

Очите ми бленуват твоя поглед,
земята ми безмълвно чака своя час,
аз й разказвам за дъжда прекрасен,
море й обещавам от любов и тежък клас.

Единственното нещо във вселената
на мъртвите мечти, е днес гласът ти!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf