Ти тръгваш днес сама по своя път
На Боби Порасна, мое слънчево момиче. И тръгваш днес сама по своя път! Дано със рози той да е окичен, а не със остри тръни и с тъга! --- Напускаш бащината стряха. Едвам преглъщам своите сълзи, но те потекоха като река, когато ти хлопна пътната врата. --- Върви по своя път, детенце мило! Боли ме, но не мога да те спра! Повече от всичко искам ти да си щастливо! Във мислите си ще съм винаги до теб! --- Очите ми препълнени са с сълзи, защото бързо времето лети! И сякаш вчера беше мъничкото бебе, притихващо във моите ръце... --- Желая ти да победиш света! Успех да увенчава начинанията ти, но никога недей забравя ти това, че ако спътник болката ти стане на бащиния дом вратата отворена е винаги за теб и твойта майка с обич там те чака! --- Анна Дюлгерова 21.01.2008 г
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Беше ми много тъжно, когато голямата ми дъщеря, която е на 18 години реши, че ще заживее с приятеля си и си събра багажа.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: annavlad
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-06
прочитания: 223
точки: 52 ( виж далите точки )
коментари: 15 ( виж коментарите )
препоръчано от: 28 ( виж препоръчалите )
|
