Ще мога ли

Изхвърлен от дървото - дом на хората,
аз пак съм сам, безкрайно уморен.
Пак кърпя дупки във бетоните сърдечни
и преоткривам думи - тръни вечни:
 омраза и себичие,
   Страха.

Душата ми уплашена се свива между Каните
и аз настръхнал се прекланям пред
Стопанина на Съвестта -
   Страха.

Наведен, целия от сиво,
взел върху себе си товара на Света,
върви сред нас господаря на
всичките самотни хора и името му е
   Страха.

Няма никаква надежда за която да се уловя,
аз нося своята човешка, единственна,
   обикновенна,
       сивичка,
         съдба.
Това ми позволи великия, Страха.

Отчаян удрям по стените,
които сам направих с много труд,
отвъд е шумно, светло е,
тук чувам силни ударите на безкръвната,
    сърдечна топка
и нечовешки пусто е, вони на Смърт
         Смърт
          Смърт!

Остана май единствен избор, безумен ход...
да разменя разсъдъка си за света,
да дам на Силния парчето мозък,
 за да получа Радостта. 

Ще мога ли?
 От Страх дали ще се реша?
   

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf