Неясен силует, познат до болка,
пресича булеварда в късен час.
След него тръгвам и не зная колко,
дали безкрайно ще го следвам аз.

Среднощен телефонен звън ме буди.
А може би, това си вече ти!
Но като сляпа нощна пеперуда
се блъскам във затръшнати врати.

В съня ми идваш - силен, опрощаващ.
Задъхан, ненаситно ме прегръщаш.
И всяка сутрин с болка осъзнавам,
че още чакам твоето завръщане...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Wendy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-21
прочитания: 229
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48996
   Съобщения: 212661
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73704
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954