В облаците слънцето прозира,перата ми докосва и мълви.Животът през мъглите с глас намира,заличава черните сълзи.
Сърп разкъсва моите дрехина земята,напоена с мечти.Огърлица - низ от неуспехи,което над плътта блести.
Изстрадах те с магична сила.Всяка тръпка - огън изживян.Завистта от пръстите измила,познавам път от страст излян.
Жарта в очите ми догаря.Вяра вечна в тях пламти.Шепти и им повтаря,огледалото на моя свят си ти.