Невен
В градината си имам цвете оранжево на цвят- невен аз всяка сутрин го докосвам всяка сутрин то докосва мен Ноември вече - стана по-студено тази сутрин падна и слана намерих мойто цвете покосено без капчица от вчерашната красота Намерих мойто цвете мъртво попарено от есенния студ не можех даже и да го прегърна тъй беше свило своите листа Такъв ли е живота - тъжен такъв ли е и малкото му красота умира толкоз бързо недолюбена и всичко ли така коси смъртта Но имаше до него пъпка и грейна слънце в есенния ден и тази пъпка се разпукна и появи се нов невен Разплаках се, но не от мъка разплаках се от благодарност този път, че красотата никога не свършва животът продължава своя кръг.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: gogo_db
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-22 г.
прочитания: 85
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|