(С обич и признателност -
на моята майка)
Ръцете ти са уморени -
след толкова триумфи и падения,
аз виждам - остарелите мечти,
скрити са под пластове от груба кожа.
Ръцете ти - те знаят толкова неща,
събрали полета на рой години,
солта на хляба, вкуса на виното, меда,
а днес са сухи от усилия, вълнения.
Самотни като есенни листа,
като птици, притихнали след полет.
Спокойствието търсят и една ръка,
изпълнена с признателност и обич.
И прегръдката на две очи
във тишината развълнувана,
които раждат пулса на кръвта
и ръцете правят по-уверени.
Хубави са, майко, твоите ръце,
макар треперещи и уморени.
Така е хубаво във скута ти да полежа,
а ти да ме погалиш, докато броя звездите.
