Приказките на душата - ПЪРВА ЧАСТ

Кратка история с продължение

Ким сънено отвори очи. Събуди я някакъв шум от към конюшната. Момиченцето бавно се изправи, подпирайки лакти на перваза на отворения прозорец. "Странно!" - помисли си то. "Прозорецът беше затворен когато си легнах!"
Тихият вятър нежно галеше чистото и лице и отпращаше всички страхове надалеч. Ким се успокои. Тогава нещо блесна в очите й. Някаква ярка светлина идваше от гората зад къщата. Прескочи през прозореца, изтупа бялата си нощничка и закрачи напред по тревата. Вече не се страхуваше. Спомни си какво й бе казал веднъж дядо й, когато беше жив. "Усетиш ли някога страх, сещай се за мен! Аз винаги ще съм до теб и ще те закрилям. Ако не ме виждаш,
не се страхувай! Усети присъствието ми във вятъра, в топлите слънчеви лъчи, които греят в деня ти! Усети ме във въздуха, който дишаш и нека в този момент всичките ти страхове да изчезнат! Аз съм тук, до теб."
Вече наближаваше конюшната, когато усети нещо да лази по босите й крака. Стреснато погледна надолу. Беше голяма змия. Опитваше се да мисли за дядо си, но страхът беше по-силен. Тогава чу гласът.
- Не се страхувай! - каза той. Сякаш идваше от гората, а звучеше толкова близо. После продължи:
- Не е отровна. Няма да ти навреди. Но побързай, защото това, което ти предстои, трябва да се случи преди да изгрее слънцето!
Ким беше объркана. Този глас й подейства успокояващо, вместо да я уплаши. Не разбираше. Това не бе гласът на дядо й, но й действаше по същия начин. И без повече колебание заобиколи конюшната и продължи напред.
Тясна пътечка криволичеше през гората. Момиченцето бавно закрачи по нея. Шумоленето на листата беше зловещо. Дърветата изглеждаха като призраци, разтворили ръце. Сякаш всеки момент щяха да я сграбчат.
И тогава отново чу онзи шум. Същия, който я събуди тази нощ. Беше близо. "Не е идвал от конюшната" - помисли си Ким.
След малко стигна до огромна пуста поляна насред гората. Вятъра задуха по-силно. Луната блестеше като ореол над главата й. Приближи се към центъра и съзря светлината. Това бе лунната светлина, отразена в нещо на земята. Но как се отразяваше толкова силно? Колкото повече приближаваше, толкова повече погледа и се заслепяваше. Протегна ръка пред себе си и с присвити очи се мъчеше да види нещо през пръстите си. В този миг цялата поляна се освети от малки прехвърчащи светлинки. Бяха светулки. И тогава отново чу гласът:
- Не се опитвай да видиш това, което знаеш, че не съществува! Не затваряй очи пред това, което знаеш, че е там!
Блясъкът постепенно намаля. В центъра на поляната седеше някакъв старец, а на врата му висеше бял медальон.
"Значи това блестеше толкова силно!" - помисли си Ким. Старецът се усмихна, сякаш четеше мислите й. Тревата леко се разлюля.
- Нямаме много време, за това ме слушай! - рече той. - Ще ти дам този медальон. Той не е обикновен медальон.
Показва пътя към мястото, което силно пожелаеш да достигнеш. Луната ще ти помага да следваш този път. Преди да изгрее слънцето, ти ще трябва да достигнеш до три различни места. Когато достигнеш до първото, ще научиш
кое е следващото място, където да отидеш.
Старецът почеса брадата си.
- Ти си малко момиче - продължи той. - но си чиста като сълза. И което е най-важното - още вярваш в Приказки.
Сега ме чуй внимателно! Първото място, където трябва да отидеш тази нощ, е мястото, което се намира в края на началото. Довери се на сърцето си! Пожелай от цялата си душа да стигнеш до това място  и ще успееш! Медальонът ще ти го покаже.
И старецът просто изчезна, а там, където седеше, бляскаше белия медальон, който преди миг висеше на врата му.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf