Песничка за надеждата

       Тормози, съмнения носим.

       Гърбът ни е жилав, изглежда.

       Това, без което не можем,

       е нашата вечна надежда.

       Разбити, кристалните чаши

       на наште мечти се търкалят.

       Преди да сме били родени,

       успели са да ги окалят.

      Тъй рано косата белее,

      униние погледа свежда.

      Ще стигне ли да оцелеем

      едничката плаха надежда ?

      Ще изберем ли в живота

      посоката вярна накрая ?

      На тоз кръстопът няма знаци:

      "За ада" или "За рая".

      Едно поколение цяло

      наново съдбата подрежда.

      Това, без което не можем,

      е нашата крехка надежда.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf