|
Приказките на душата - ВТОРА ЧАСТ
“Сънищата са картини от книгата на живота, която вашата душа пише за вас.”
Марша Норман
Над гората се спусна гъста мъгла. Ким бавно вървеше по пътечката, а медальонът леко проблясваше върху шията й. Луната едва се виждаше и момичето започна да се плаши. Не усещаше дори присъствието на дядо си. Беше съвсем сама.
"Това трябва да е сън" - помисли си. "Не е възможно хора просто да изчезват и медальони да блестят със светлината на луната."
В този миг съзря, че се намира в края на пътечката. Пред нея се извисяваше голямо старо дърво, а на един от клоните му седеше млад мъж със смешна шапка, който свиреше на флейта. Когато видя момичето, мъжът остави флейтата и се усмихна дружелюбно.
- Здравей! - поздрави я той. - Ти трябва да си Ким, малкото момиче, което обича да живее в сънищата си?!
Ким се стресна. От къде този човек знаеше името й. После се замисли над думите му. Вече беше твърдо убедена, че всичко е просто сън и се успокои. Ала спокойствието й не трая дълго. Мъжът рече:
- Ти се намираш в съня на душата си. Душата ти има нужда от помощ и ако не успееш да й помогнеш, може никога повече да не излезеш от този сън. Чуй внимателно кое е второто място, до което трябва да стигнеш тази нощ!
Ким го прекъсна учудена:
- Но нали трябва първо да достигна до първото място, което старецът ми каза? Нали чак там трябва да разбера кое е следващото място, към което да тръгна?
Мъжът се усмихна още по-широко.
- Ти го достигна. - Рече той. - Просто още не знаеш това. Следващото, което трябва да сториш е, преди да стигнеш до края на началото, да стигнеш до една чужда мечта и да я осъществиш. Трябва да бъде истинска, съкровена, най-голяма и силно желана от някого мечта. Трябва да направиш така, че нечия чужда мечта да стане реалност. Само тогава ще можеш да продължиш напред по пътя.
Момичето беше объркано. Не разбираше смисъла на това, което му говори непознатия.
- Но как така? - рече то. - Нали трябва да стигна до второто място, след първото. Защо ми казвате нещата под такъв ред. Нищичко не разбирам!
- Във времето и пространството, - продължи той. - всички съдби са пръснати хаотично из Вселената. Тези съдби през различните етапи от живота ни се преплитат в една или няколко точки и тогава казваме, че сме се превърнали в част от нечий чужд живот и чужда съдба, и той се е превърнал в част от нашата. Тогава личните ни Вселени се сливат. Живота ни върви в нашата собствена Вселена, но тя винаги се преплита с останалите. Тогава губим личната си Вселена. Живеем в едно с другите, които са навлезли в нашия живот. Понякога знаем това, което ще направим след час... след ден или след седмица. Но не знаем, че може да ни се случат много неочаквани неща преди това. Трябва да ти стане ясно, че никой не знае съдбата си предварително, но тя е там и е написана. Има обаче неща, които всеки знае предварително. Така, както ти знаеш, че в края на този път стигаш до началото. И така, както знаеш, че преди да го достигнеш, ще имаш своите мечти, но това, което истински ще пожелаеш да направиш, е да сбъднеш една чужда мечта. Защото само така, след като достигнеш края, ще те очаква началото.
Мъжът се усмихна още веднъж, погледна момичето и то сякаш видя в очите му огледален образ на себе си след много години. Това беше само миг, но той се запечата в съзнанието й завинаги. И в момента, в който примигна и отново отвори очи, странникът вече бе изчезнал. На клона висеше само флейтата му.
Не беше нужно да й го казва. Ким знаеше, че трябва да вземе флейтата със себе си, по пътя си напред.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ANONIMNIQ
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-01-22 г.
прочитания: 146
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7282
Автори: 1946
Произведения: 42560
Съобщения: 171474
Лексикони: 1832
Коментари: 59284
SMS-и: 762
Снимки: 4439
|
|
|
