Сякаш заваля, дъжд от сълзи, дъжд от горчиви спомени
и ето стоим, тихо един до друг, с мълчание, с неуспорима болка.
Признаваме ли, че всичките прегръдки, всъщност бяха ограбени?
От егоистичният подвиг на дивата и нестихваща душа...