пристъпвам бавно

Пристъпвам бавно,

тихо се отдалечавам.

Пристъпвам бавно,

тихо приближавам.

Ето, зад гърба ми миналото

тъжно се усмихва.

А пред мен бъдещето

примамливо зове.

А аз все тъй си крача.

Ден след ден тихо аз напредвам,

изпратена от миналото,

от бъдещето призована.

Там някъде назад,

през рамо щом погледнах,

лицето ти видях,

чертите разпознах

сред хилядите чужди,

далечен беше някак,

видях те сякаш във мъгла,

в очите ти аз да надникна не можах,

разстоянието...

както винаги не позволи...

и миналото махащо за сбогом

в свойте тайници те скри.

Пристъпвам бавно,

тихо се отдалечавам.

Някой там отсреща маха,

но не виждам ясно,

май през рамо...

търся пак да видя твоя поглед.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf