чакат мойта длан в нощта

Не мога зарад теб да плача,

не искам да унивам в тъга,

защо аз светлия си ден да помрачавам,

когато има толкова любов и светлина.

Ще посегна и ще си ги взема,

чакат мойта длан в нощта,

чакат моята милувка нежна

и всеотдайната ми мъничка душа.

Не искам да тъгувам вечно.

И да чакам твойто "мислих те" в нощта.

Не искам пак аз себе си да пренебрегвам,

в името на любовта.

Нека тя сега за мене се раздава.

Нека някой друг за мене да тъжи.

Аз със шепи пълни ще загребвам,

изобилия от светлина.

Да съм тъжна?! Не! Не искам.

Нека друг я приюти при себе си сега.

Днес аз няма да съм тъжна.

И да плача ще си забраня.

Има толкова любов и светлина...

ще посегна... ще си взема...

чакат мойта длан в нощта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf