...ЗА МЪГЛАТА

Мъглата спуснала клепачи
и със сиво-пепелива пелена
загърнала голата луна,
гушнала блестящите звезди.
Нощта помръкнала без своите красоти.
Потънала в сумрак, неспряла да сълзи
почти безжизнена и сляпа.
Дърветата по-черни от преди,
като посипани от ситен въглен прах,
приличали на стадо мършави овци,
вирнали нагоре рунтави глави,
а храстите нерадостно шептели.
Внезапно утрото простряло гръд,
ядосано на сивата мъгла,
надуло бузи, заблестяло...
Уплашена мъглата оредяла
и почнала да се топи...
Сторила пътека на слънчеви лъчи.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Fabiana
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-01-23
прочитания: 232
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46646
   Съобщения: 193225
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70115
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753