Птица съм. В гнездо от спомени.
Рожбите ми слепи... отлетяха.
Говоря си със клоните оголени.
Крилете ми от болка закърняха.

Гола съм... раздадох си перата.
Сърцето ми изстина от студа.
Откраднаха ми птиците трохата.
Не познавах как горчи глада.

Тиха съм. Небето ми е глухо.
Не се научих с глас да пея...
Поройно е... душата ми е суха,
от самота забравих да се смея.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-23
прочитания: 193
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54631
   Съобщения: 254983
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86162
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644