Трябва аз да ти призная нещо - 

до тебе става ми горещо,

и на високи обороти

сърцето почва да работи.

А после бързо ме охлаждаш

като с дни не се обаждаш

и чакам аз със нетърпение

твоето благоволение.

За смяната на настроение

не ти е нужно разрешение,

топла си или студена

кокетна или примирена.

Какво във теб ме очарова -

в гласът ти сладката отрова,

но не мога да престана

да желая да остана.

И защо го има само тялото,

когато сме под одеалото,

гневя се пак, че не умея,

изцяло да те завладея.

Привличането ме убива

със болка сладка и ревнива,

а вените са пълни с лава -

тя всяка мисъл разрушава

Въпросът май е механичен

ала не е безразличен

за всеки и за мен дори,

за теб и женските игри.