да поговорим с теб в дъжда

Заваля.

В тишината, само капки дъждовни потропват

и моите мисли и моите думи също потропват,

с теб в диалог...

Пак ти говоря, а ти отсреща мълчиш.

Представям си как се усмихваш,

представям си как след това ме прегръщаш

и с целувка потока от думи се мъчиш да заличиш.

Разказвам ти аз за живота,

а ти прагматично, за деня и задачите питаш ...

Представям си аз, а дъждът си вали.

Виждам тук-там и снежинки прехвърчат,

бели лудетини, готови всеки миг да се разтопят.

И аз се разтапям, притворила леко очи.

С теб разговарям във мислите, където си мил ...

и нежен ... и пороя от думи с целувки ти спираш ...

и дори да мълчиш,

в мислите ми ... с поглед влюбен цяла ме обгръщаш

и прегръщаш, и обичаш ...

Как хубаво вали,

как хубаво говоря с тебе мислено в дъжда ...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf