Стоиш пред мен, гледаш ме в очите! Стоиш със скръстени ръце! Стоиш пред мен толкоз плахо с поглед натъжен! Недей да мислиш за грешките , които ти простих. Недей да се измъчваш, минало са разбери. Прощавам всяка грешка, болка и тъга, макар това да води към раздялата! Простих ти, сега не стой пред мен, върви при нея с този поглед натъжен!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: belonoga
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-23
прочитания: 119
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8182
   Автори: 2265
   Произведения: 54624
   Съобщения: 259746
   Лексикони: 2610
   Коментари: 86104
   SMS-и: 822
   Снимки: 5643