ОТНОВО ДО КАМИНАТА...

Наранена съм от всичко и от всеки
и отново сама до камината плача в ноща.
Защо живота трябва да е толкоз груб?!
Едни от щастие да преливат -
други от мъка да умират!
Не знам защо, не знам как,
но сърцето ми се къса пак и пак.
И продължавам да роня аз сълзи,
с надеждата, че може
някоя да се изпари
и току виж някоя мечта
се сбъдне на сутринта!!!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Santra
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-23 г.
прочитания: 132
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42740
   Съобщения: 179397
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59629
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483