Многоточие...

Дера със писъци пространството
и се задъхвам с ускорение,
да спазвам нужната дистанция
според общественото мнение.

Натъпкана, крещи душата ми
в една съвсем немлада кожа.
Изтъркано твори ръката ми,
изтънчено - не може...

Прободена с оста на времето,
открих те в крайната му точка.
Погледнах в тебе кратковременно,
и се получи... многоточие...

И разпиля се из пространството!
С недопустимо ускорение,
обезвредихме безнаказано
общественото мнение.

Обичана, трепти душата ми
в една, все още, млада кожа.
Красиво пак твори ръката ми,
защото още може.

Не гледай по оста на времето,
изтрий досадните му точки.
Завинаги или за временно
бъди ми... многоточие...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf