Някой ме обича

И отново се давя в кръвта си...
И я пия, и я плюя, и мразя
за това, че след толкова болка
твоя образ все още пази...

И отново се давя в кръвта си...
Тя на вкус днес е малко различна.
Отработена, не опазена...
Някак - блудкаво лирична...

И отново се давя в кръвта си...
а на нея въобще не й пука.
Ту разлива се, ту разпръсква се,
ту наднича през грешна пролука...

И отново се давя в кръвта си
и не зная къде да я сложа...
Пиша стихове до втръсване,
ненужно много, неоправано лоши...

И отново се давя в кръвта си...
Тя плацика се, пише в учудване
отговор на литературен въпрос:
„За оцеляването по време на влюбване???"

И отново се давя в кръвта си,
а когато тя все пак се свърши,
ще започна да пиша проза,
което ще ме довърши...

Ще си спомням тогава кръвта си,
давила ме някъде, някога...
когато те търсех в света си,
от който непрекъснато бягаше...

И отново, без въпроси
ще ми върне „онова"... момиче
някой, който точно мен носи
в кръвта си и... ме обича!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf