Някой ме обича
И отново се давя в кръвта си, тя е още сравнително топла... Без да зная къде съм, какво съм... с лекота пренебрегвам живота... И отново се давя в кръвта си... И я пия, и я плюя, и мразя за това, че след толкова болка твоя образ все още пази... И отново се давя в кръвта си... Тя на вкус днес е малко различна. Отработена, не опазена... Някак - блудкаво лирична... И отново се давя в кръвта си... а на нея въобще не й пука. Ту разлива се, ту разпръсква се, ту наднича през грешна пролука... И отново се давя в кръвта си и не зная къде да я сложа... Пиша стихове до втръсване, ненужно много, неоправано лоши... И отново се давя в кръвта си... Тя плацика се, пише в учудване отговор на литературен въпрос: „За оцеляването по време на влюбване???" И отново се давя в кръвта си, а когато тя все пак се свърши, ще започна да пиша проза, което ще ме довърши... Ще си спомням тогава кръвта си, давила ме някъде, някога... когато те търсех в света си, от който непрекъснато бягаше... И отново, без въпроси ще ми върне „онова"... момиче някой, който точно мен носи в кръвта си и... ме обича!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: red_rosse
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-23
прочитания: 126
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|