|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Хей, щастие!
Хей, щастие! Случайно те намерих. И отначало даже щях да те подмина. Защо не спомена, че търсиш мене? Че просто трябва да се спра и да те имам. Хей, щастие, защо от теб изгряват най-топлите лъчи на добрината? И най-красивите усмивки ме огряват навсякъде между небето и земята?! Хей, щастие, тъгата ти ме пари щом вечерта край тебе се промъква и лунно съществото ти изгаря, и замъглено погледът помръква. Хей, щастие. Във себе си те нося, тупти сърцето ми в спокойна светлина. Ти даде отговор на хиляди въпроси и възроди у мен усещането за жена. Не давам на тъгата позволение да те загърне с тъмната си дреха. И няма сила, съд или знамение да ми попречат да съм твоята утеха. Хей, щастие, подавам ти ръката си и те докосвам с най-добрите свои мисли. Където и да тръгнеш след съдбата си знай, винаги за теб ще бъда истинска.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: red_rosse
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-23
прочитания: 119
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8183
Автори: 2266
Произведения: 54631
Съобщения: 255002
Лексикони: 2611
Коментари: 86137
SMS-и: 822
Снимки: 5644
|
|
|
|
|
|
|
|
|