В ТОЗИ СВЯТ НА ОБИРИ И КРАЖБИ

В този свят на обири и кражби,

на разбити зеещи врати,

своята врата аз вярно пазя,

но за нея никой не ламти.

Може би защото нямам злато?

Вместо перли, аз тая сълзи.

Не съкровище безценно и богато

съм заключила зад своите врати.

Сто проблема в ъглите си крия,

те таят се спотаено в мрака.

Злато и пари във мен не ще открият -

аз на гняв и болка съм богата:

толкоз грижи - все несподелени;

и обиди - трудни за преглъщане;

гняв и ярост в мен дълбоко спотаени,

отчаяние - отдето няма връщане.

Зад вратата всичко съм заключила

като в охраняем строг затвор.

Може би съвсем съм се отучила

на почукване да давам отговор.

Тъй мълчанието моя свят руши;

от копнежи спотаени е разяден,

а душата ми отчаяно крещи:

ДА ГО ВИДЯ ИСКАМ АЗ - ОГРАБЕН!

Моля се поне един крадец

пред вратата моя да застане.

И с надежда чакам аз храбрец,

който с взлом да влезе и... ОСТАНЕ!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf