В ТОЗИ СВЯТ НА ОБИРИ И КРАЖБИ
В този свят на обири и кражби, на разбити зеещи врати, своята врата аз вярно пазя, но за нея никой не ламти. Може би защото нямам злато? Вместо перли, аз тая сълзи. Не съкровище безценно и богато съм заключила зад своите врати. Сто проблема в ъглите си крия, те таят се спотаено в мрака. Злато и пари във мен не ще открият - аз на гняв и болка съм богата: толкоз грижи - все несподелени; и обиди - трудни за преглъщане; гняв и ярост в мен дълбоко спотаени, отчаяние - отдето няма връщане. Зад вратата всичко съм заключила като в охраняем строг затвор. Може би съвсем съм се отучила на почукване да давам отговор. Тъй мълчанието моя свят руши; от копнежи спотаени е разяден, а душата ми отчаяно крещи: ДА ГО ВИДЯ ИСКАМ АЗ - ОГРАБЕН! Моля се поне един крадец пред вратата моя да застане. И с надежда чакам аз храбрец, който с взлом да влезе и... ОСТАНЕ!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mami
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-05-16 г.
прочитания: 100
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|