Асоциация от втори род
И така, какво да кажа, пак се озовах на балкона с цигарата в ръка, следван от среднощните ми, не съвсем трезви размишления. Този път пушех от страната на хола, където няма такъв цветущ среднощен фон от съвсем легални сделки, по тъмните входчета, почерпени чичковци с лъскави коли и обезумели улични кучета, за които със сигурност общината не отговаря – нощес реших, да ми е спокойно. Естествено, слушайки съседите от отсрещната страна, човек може да се впусне в размисли и страсти, относно емоционалното им състояние. Аз обаче реших, да се включа в режим на празен ход. Тъй като магнитопроводът ми (с относително кръгла форма) не работеше изправно, режимът наближаваше повече късото съединение. Стигнах до извода, (след много цигари) че въздушните междини в магнитопровода прекалено много развихриха мозъчните ми (вихрови) токове, което води до намаляване на коефициента на полезно действие. За да разреша проблема с мисловния процес реших да стегна яремните греди – сиреч да си сложа шапката на магнитопровода, в следствие на което той ще спре да ме боли. Уви не спря, но за сметка на това цигарата загасна, при опита да наместя шапката. Суеверието казва, че някой гаснел по мен – после кажи, че е хубаво да те обичат... Любовта се гради на едно просто явление – взаимната индукция (поне при моя трансформатор) а няма ли взаимна то ще има поне самоиндукция. Въпроса е да се уважаваме. Освен психолозите, за мен изявяващи се като електротехници около мен гъмжи и от електротехници изявяващи се, като философи. Онзи ден един ме пита дали съм му виждал естетиката, да не било онова, черното, с многото изводи и кабелчета. Отговорих логично на този, по естество риторичен въпрос – всичко е относително и ние не сме нито тук, нито сега. След продължително телешки поглед човекът реши, че е по добре, да се върне в кварталната кръчма. Продължи да изследва динамиката на флуидите, стичащи се към основната черна дупка от устната му кухина, подкрепяйки теориите на Стивън Хокинг. Какъв според вас е извода от всичко това? Всичко се състои от кварки! И ето, че достигнах празния си ход...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Pet_crematory
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2008-01-24 г.
прочитания: 148
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|