Моят сън Чувството, че вече не е жива не я напускаше. Не знаеше на какво се дължи всичко това. Помисли си, че ако поскита ще се почувства по добре. Излезе на улицата. Огледа се. Всичко наоколо изглеждаше нормално. Роза си продаваше вестниците. Тихата Стъпка обясняваше на няколко старци колко мазно мляко дават кравите му. Чиличката и Майсторката се чудеха къде да се дянат. Никак не им се работеше. Уж чистеха улиците, но беше достатъчно да се огледаш за да ти стане ясно, че не си вършеха работата. Само Катя Хубавица размятваше яростно метлата си, но както се виждаше една метла не беше достатъчна. Изпод топящият се сняг, като че извираха хиляди боклуци, а и тази киша в която потъваше града съвсем усложняваше живота и. Да, всичко изглеждаше както обикновено и все пак нещо не беше наред. Отговорът дойде съвсем ненадейно. Огледа се, хората минаваха край нея без да я поздравяват. Това беше толкова изненадващо. До днес всички бяха толкова любезни с нея. Мъже, жени, а откакто започна работа в читалището я поздравяваха всички деца. Почувства се толкова виновна. Какво бе направила на тези хора. С надеждата нещо да се промени Диана се приближи до Катя Хубавица. Катя беше прочута бъбривка и едва ли щеше да пропусне възможността да понапсува мързеливите си колежки. -Как си, Кате? - Голяма киша, а? Катя продължаваше да размахва метла, сякаш не я беше чула. - Кате, май днес не ти е ден, а? - каза Диана. Вече наистина се чувстваше като натрапница. Катя никога не я бепренебрегвала, винаги и отговаряше, дори спираше работа за да си поговорят. Натъжена Диана наведе глава и тръгна напосоки. Когато вдигна очи учудена видя, че се намира на автогарата. Какво ли търсеше тук? Нямаше намерение да пътува. Погледна тротоара отсреща. Нещо черно и зловещо се стелеше по него. С всяка изминала секунда чернилката се уголемяваше и виеше смразяващо. - Това от Ада ли идва? - Това за мене ли идва!Изплашена, до краен предел, Диана хукна да бяга. Странно толкова лесно се движеше. Сега пък се оказа във влак. Тя знаеше, че в Бяла няма влакове, но сега нямаше време за това. Знаеше, че трябва да бяга и бягаше. Някой я хвана за ръката. Обърна се толкова рязко, че едва не падна. - Снежани, аз май умрях! - изплашена извика Диана. - Знам мило, знам. Спокойно, ще ти помогна.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: usmivka6
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2008-01-24
прочитания: 161
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54630
   Съобщения: 254979
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86136
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644