Сбогом Гарване

Объркан дим витае в сърцето.
Пиявицата му изпи желанието.
Ала душата все така живописна.
Навън витае мрачния ми дядо.

Истинал от времето студено.
Мъжки ръце застарели, побелели.
Потта на чело и гръб извираше.
Здрави крака, колело въртеха.

За градина от домати се грижеше.
В тъмния ден, пробуди мракът.
За миг гарванът излезе потушен.
Тежко потопил дядовия поглед.

Не пошепва, "Сбогом гарване".
Колелото му скърца дразнещо.
Пътят тежък, горещ от огън.
Болка в гърди мъжки се упъна.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf