На Кирил

Коя съм аз за теб...

един експеримент социален ...

или градината на твоите желания...

Не знам, но иска ми се аз да зная...

желанията ти да оправдая...

Мълчиш....

а аз при всеки поглед твой

очаквам трепетно да разгадая...

Мечтите, въжделенията твои ....

Покоя да получа след въпросите безбройни...

В съзнанието ми, които раждат се в без края ...

или на любовта или на самотата....

В която аз обречена сред суетата,

вървя през шеметното време...

На истински, реални нам проблеми...

Кажи, ми скъпи, успокой душата,

която толкова терзания понесе....

Дали и днес не ще получи отговор

на въжделенията свои...

или отново ще заключи врата,

открехната с надежда

към своя свят, към твоя свят...

незнам... но иска ми се да прегърна...

аз вярата в твоя храм...

Дано успея да възвърна

отново любовта за нас...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf