Хлъзгава

Казваш, че отчайващо
съм хлъзгава.
Май ще се окажеш
прав.
Твърда съм,
нищо, че усмихвам се,
щом прекрачат
лимитиращия праг.

Като орех стар
и костелив,
бариерно себе си
обграждам,
грешките затварям
в стих,
в самота за дълго
ги наказвам.

Болката раняваща
зазиждам в мен,
катинарно
и за дълго я заключвам,
нека е самотна,
нека е във плен,
докато някой доброволно
не открие ключа.