Не бях ужилена от скорпион,
а от теб, приятелю неверен,
като ездач на непокорен кон,
не бе какъв да е, а черен.

В плътта кърви отровно жило,
така дори не беше ме боляло,
доверието тихо бе се свило -
погребах го - не беше оцеляло.

И сложих името ти на убиец
там, до камъка в пръстта,
ще минат дни или пък месец,
ще започне да тежи на съвестта.

За минута днес ще помълча,
аз имам време, часове пред мен,
за последно тук ще потъжа,
не бързам - утре пак е ден...