Равносметка

   Ние се надбягваме със себе си самите

   в търсене на образа си истински

   и не вярваме, и не искаме

   беззащитно да следваме стария ритъм.

   Вечно тръгваме, вечно се връщаме,

   от движение сме запъхтени.

   Иронично усмихнато, старото Време

   гледа как се въртим по окръжност.

   Падат листи, жестоки и празни -

   наши дни, покрай нас пролетели.

   Но насън пак мечтите са смели

   и въпросите вечни пак дразнят.

   А напук на години, на опит и  разум

   в нас живее дете любопитно -

   дръзко питащо и ненаситно.

   И добре, че е то, от ръжда да ни пази.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf