Избягалият кон

      Изпуснат кон

       по булеварда тича.

       Изпънал шия,

       поразрошил грива,

       с копита чатка

       по асфалта черен.

       Къде препускаш тъй,

       беглецо мършав?

       Щастлив ли си,

       откъснал се на воля ?

       В кръвта ти вече

       пее свободата.

       Но твойта степ

       просторна

       накъде е ?

       Наоколо е чуждо,

       чуждо, чуждо !

       В автомобилите

       съчувствие ли дириш ?

       Или у хората,

       от тебе възмутени,

       че им разваляш

       ценния порядък ?

       Ах, тази градска джунгла,

       във която

       ти просто не се вписваш,

       нямаш място -

       тъй както нямат място

       тишината,

       внезапната сантиментална нежност

       и мирисът на мокра пръст напролет,

       тъй както  няма място

       добротата.

       Ти спираш се накрая

       и уплашен,

       оглеждаш се за своята каруца -

       за свойта крепост,

       свойто извинение

       за туй, че си пристъпил

       във Града.

       И милостив,

       стопанинът ругаещ

       отново те запряга

       здраво в нея.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf