|
моят сън 3 част
Приближи се и видя усмихнато си лице. Странно защо под нея беше
написано седемнадесет години когато тя беше на четиридесет и се-дем. Но и това не я учуди, не искаше да знае нищо повече.
- Юлка, колко се радвам, че те виждам! Дидка, много се радвам, че виждам и тебе! Моля ви грижете се за децата ми! Чухте ли, грижете се за децата ми!
Преди четири, пет години, трите жени бяха неразделни, но с времето - Ами големият дявол е бил буден, лошо, лошо. Язък за жената, язък!
Диана гледаше събраните хора. Познаваше всеки от тях и Кольо Зайчето и Съби и Данчето и всички останали. Но този път макар съвсем близо до тях, те не я виждаха, виждаше ги само тя. Стана и ясно как е умряла. Значи я е убило някакво стъкло. Почувства се някак поуспокоена, не беше готова да си тръгне без да знае защо си тръгва.
Погледна към стълба на ъгъла. На него бе залепен нейният некролог някак си се разминаха. Сега почти не се виждаха и това, че се оказаха в този момент точно на нейната улица много я зарадва. Искаше и се да се сбогува със всички на които някога се беше доверявала.
- Чакай малко, къде ще ходиш пък сега? Пак ли тези твои сънища?
Пак ли си сънувала нещо? - Юлка я гледаше явно притеснена.
- Не този път не е сън, наистина умрях. Ей сега ще трябва да тръгна.
Усещам, че вече ме викат, ще мина през ей тая стена.
Диана се приближи до стената и я натисна с рамо. Не можа да мине.
- Сигурно не съм умряла както трябва. Огледа се. Някак неусетно се беше оказала в много бяла стая. Формата и беше необикновенна. При-
личаше на иглутата, които беше виждала по телевизора. От северната страна имаше отвор долу съвсем ниско, през който преминаваше много ярка светлина. От юг имаше очертана врата със същата форма.
Това обаче беше врата само защото Диана знаеше това, но на пръв поглед си беше просто едно очертание в стената. Помещението беше изключително светло почти изкрящо. Светлината преминаваше през стените по някакъв начин, тя просто струеше. Някак неусетно помещението се изпълни с хора. Те преминаваха през ниския отвор.
Малко преди помещението да се изпълни, първият влязъл, много мур-
гав, с големи сенки под очите се приближи до очертаната врата и премина, просто така без да я отваря. След него започнаха да преминават и останалите. Тя също се чувстваше готова, усещаше, че я зоват. Приближи до стената ,протегна ръка и... Там където се оказа беше още по-бяло. Беше в бял безкрай. В ляво от нея двама души с бели дрехи помагаха на току що пристигналите. Единият бе приклек-
нал над полегнал по лице с голяма дупка в гърба човек. Полегналият не чувстваше болка, а страх. Диана не знаеше как, но разбра, че при-клекналият над него е лечител и ще го успокои и ще му помогне.
- Диана, нали?
- Да, Диана. Тя се усмихна, толкова отдавна не се беше чувствала та-
ка свободна, безгрижна, ненаранена.
- Видя ли, че няма нищо страшно? Не боли нали? Малко се забавихме защото на Витоша стана наводнение. Всички които виждаш около тебе идват от там.
- Да видях. Не е страшно, наистина не боли. - отговори Диана и застана в края на дългата опашка, която се виеше пред очите и.
Нейният край не се виждаше. Той се сливаше с необятната белота.
Наредени по двама един до друг, не съвсем успокоени, прииждащите
се оглеждаха, усмихваха се един на друг и потегляха.
Тя също се усмихна.
Това е моят сън от 16.01.2008 г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: usmivka6
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2008-01-25
прочитания: 153
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8183
Автори: 2266
Произведения: 54631
Съобщения: 255002
Лексикони: 2611
Коментари: 86137
SMS-и: 822
Снимки: 5644
|
|
|
