КОЛКО СМЕ ПРАХОВИ...

С поглед гребем към безкрая - салове няма.
Викаме нощем за помощ. Но само насън.
Драпаме нокътно. С кръв същността си чертаем.
...Трудно прескачаме прага... отвътре - навън.

Порим мечтите си. Давим се в тях като в блато.
Молим за прошка. А кашляме пръски небе.
Примката стягаме - обич пресметната в кратно.
...Трудно разменяме глътката нежност... за две.

Вярваме в идоли. Падаме ничком пред камъка.
Дишаме носово - глух астматичен синдром.
Плащаме себе си. С мирова скръб сме богати.
...А уж сме наречени свисше да бъдем... Едно!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf