Въпроси

     Ние - мълчащите,

     стискащи зъби,

     опит набрали

     да оцеляваме,

     безилюзни и тъжни,

     уж помъдрели,

     уж попривикнали

     с тези странни промени:

     вече тревата е сива,

     вече мъглата е люта,

     а пък морето - опасно.

     Мръсни валят дъждовете,

     креят унило листата,

     нямат ни мирис,

     ни вкус плодовете,

     прашна хартия

     напомнят цветята,

     летният вятър

     мирише ужасно.

     Боси отдавна

     тревата не газим,

     в къщи послушно

     си дъвчем синтетика

     с шарени хапчета

     здравето пазим,

     съвести избелваме

     с козметика.

     Тайно дори

     се гордеем със себе си-

     интелигентни сме -

     приспособени сме

     да ядем 

     не каквото трябва

     и да пием

     не каквото трябва,

     и да дишаме

     не каквото трябва,

     да живеем

     не както трябва,

     и да мислим

     не колкото трябва,

     и да обичаме

     не колкото можем...

     По  удобното определение

     сме интелигентно поколение.

     А и нищо не можем да сторим,

     даже да искаме в наште сърца

     да се изпълнят мечтите.

     Но...

     Ние - мълчащите,

     дори и когато говорим,

     утре как ще погледнем

     в очите на свойте деца ?

     А и те

     ще поискат ли

     да ни гледат

     в очите?!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf