Когато любовта стане омраза…

Без стон във тъмнина съм, в злобна плесен,
животът ми в канавката лежи,
животът ми е „след". И не е лесен.
И всичко „след" е думата „боли".

А погледите режат гилотинно
и думите убиват на мига.
Разкъсана, като в Пикасова картина
и тъмна като нощната вода.

Сега се моля за нечакано спасение,
за лек срещу кървящата зараза.
Дали обаче има просто избавление
от преминаването на любов в омраза?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf