|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ИНВАЛИДЕН СТОЛ
Пиесата „Живот” за мен е драма,
декор е Столът, зеещ като бездна -
в прегръдката му паднах като в яма,
в прегръдката му - първа и последна.
Ръждясват бавно в мене колелата,
в инерция превръща се животът,
безчувствено студени са краката -
предатели, по пътя към Голгота.
Напрегнат и изопнал всички нерви,
аз движа Стола педя подир педя.
Душата ми оглозгана от червей,
дори за миг от страх не потреперва.
Пред Бога си не падам на колене,
на Стола съм разпънат - не на кръста.
Нарекъл съм пиесата „Смирение”
и моля се да стана. Да възкръсна.
Не бива да ме вижда в Стола мама,
че болката й в мен е рана съща.
Пиесата до края ще е драма,
а Столът вместо нея ме прегръща.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-01-27
прочитания: 114
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48809
Съобщения: 212520
Лексикони: 2296
Коментари: 73573
SMS-и: 806
Снимки: 4945
|
|
|
|
|
|
|
|
|
