Късна вечер, заспал е градът със мелодии тъжни, забравени, а във мрака красиво блестят и приканват фенерите алени.
Феерично, магично почти се преплитат червените пламъци на стотици разбити съдби, изоставени пясъчни замъци.
Ала няма следа от тъга - само вие сте пълни с презрение, а сте всички деца на града, не намерили в него спасение...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------