САМОТА

Домът ми чист и подреден е,

но няма вече топлина

и брачното огнище стана клада,

в която всичко свято изгоря.

Студено ложе - саркофаг на чувства.

Положено във празната земя.

Една зловеща сянка сякаш блудства

с последните парчета от страха.

Копнеех да прогоня празнотата,

но златото на брачната халка

не можеше да ми запълни самотата.

Не стопли моята премръзнала ръка.

Една червена роза се усмихва

между отломките убити сетива

и само тя ме кара да притихвам

в усмивките на моите деца.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf