Удобната истина

През 2007г. гледах филма на Ал Гор - "Неудобната истина". Този филм ме промени завинаги.

- Обядът е готов - провикна се жена ми - идвай вече на масата.
Ставам от леглото и с бодри крачки влизам в кухнята. Помирисвам аромата на манджата - чудесен е! Целувам жена си по шията - тя готви страхотно.
- Какво ще ядем? - задавам обичайния си въпрос.
- Печени крилца и салата от домати и краставици.
- Салатата йонизирана ли е? - питам загрижено аз и се почесвам по плешивата глава.
- Както винаги. На етикета пишеше, че е в рамките на нормалното, между 25 и 30%.
- Добре, скъпа.
Вкусно е, не мога да си кривя душата. С жена ми се храним мълчаливо. Тя не е в добро настроение. Всъщност отдавна не е била - почти отпреди десетина години, когато и окапа косата. Не се чувства красива. Аз постоянно я успокоявам, но тя не може да се примири. Преди десет години имаше дълга черна коса, същински водопад от катран, който се спускаше към раменете ù. Аз също не бях плешив тогава. Но после се случиха някои неща. Нищо важно всъщност. Някаква си озонова дупка имало, та се появили и още няколко, защото някакъв си там озонов слой се бил изтънил поради замърсяването на въздуха с промишлени газове. Гледах ги по новините тези работи, ама неук човек съм аз - какво ми разбира главата от някакви си там озонови дупки. Това се случи преди тридесет години. После се попромениха някои неща.
Аз се казвам Петър, ама приятелите и жена ми ми викат Пешо. Всъщност само жена ми, защото приятелите ми са вече мъртви. Работя в магазин за перуки. От десет години перуките са на мода, защото всички са плешиви. Не зная защо, но съм чувал, че имало нещо общо с химикалите, които пием. А пък химикалите ги пием заради рака на кожата. Сега е 2043г. и всеки има рак на кожата. Морфинът и дрогата се оказаха слаби за болката, затова измислиха някакви химикали. Добри са, пиеш ги по един път на ден и никаква болка. Е, има някои странични ефекти, както казват докторите - окапва ти косата, падат ти зъбите, не можеш да чукаш. Всъщност на мен отдавна не ми се чука. Почти от петнадесет години - тогава приспаха двете ми деца. Децата по-тежко понасяха ултравиолетовите лъчи. Почнаха да мутират и никакви химикали не им помагаха. Затова родителите им започнаха да ги приспиват - с инжекция, също както престарели кученца. Още по-зле бяха децата, които се раждаха след това. Много родители се самоубиха. Други ги приспиваха още при раждането. Дори от закона отпадна наказанието за убийство на новородено и за всички видове аборт.
Храната също е замърсена. Отглеждат я в специални парници, където степента на йонизиращо лъчение е най-малка. Ядем само от нея. Иначе химикалите ще спрат да действат. А тогава ще трябва да вземем по едно бяло хапченце. Хубави са тези хапченца - руски са и се наричат "Кънец" - вземаш едно и след една минута си мъртъв. Без болки, просто заспиваш.
- Ще се разходя, писе - казвам на жена ми и отивам към входната врата.
- Не се бави, защото те чакам.
Отварям вратата. Леки морски вълнички се плацикат пред прага. Преди живеех на третия етаж, но след като Гренландия се разтопи, се оказах на първия. Винаги съм мечтал да отида във Венеция. Всъщност Венеция отдавна е под водата, но и това тук ми стига. По улиците плуват стотици лодки. Днес е делничен ден и всеки бърза за работа. Аз обаче няма да отида. Не искам. Сядам на прага и отпускам краката си във водата. Толкова ми е приятно. Замислям се - за децата си, които вече ги няма, за хладния януарски ден ( днес е само 40° ) , за жена ми и нейната дълга черна коса.
Прибирам се вкъщи. Жена ми е легнала върху старото ни легло и ме чака. Послушно лягам до нея и я целувам. Тя отваря шепата си. Там има две малки бели хапченца. Прегръщаме се. Всеки слага хапченцето си на върха на езика. Преглъщаме заедно.
- Обичам те - прошепва ми тя.
- Обичам те. . . - прошепвам аз, а после прегърнати заспиваме.

край

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf