Носталгично за детството

Обхвана ме носталгия по детството. Докато четях следобяд "Разцветът на Джийн Броуди" от Мюриъл Спарк и слушах монотонната песен на дъжда, който падаше в този сив, мрачен ден. Прииска ми се да се върна в детството - години назад. Да се прибера вкъщи и да чуя най-интересната приказка на света.

Странно, но може би още в детските ми години представите ми за домашен уют са се свързвали с представите, създадени от приказките - топло домашно огнище, в което весело бумти огън, баба, която разказва приказка, а навън вятърът свири в оголелите клони на дърветата и някак си е много тъмно и страшно. И сякаш тогава приказката оживява и ти си един от героите, който се бори срещу тъмните сили на злото, помага на страдащите и всички много го обичат.

Времето и мястото, където съм родена, никога не са ми позволили да го изживея, но винаги ми се е струвало много красиво и романтично, много топло и задушевно. Представяла съм си, че съм в малка селска хижа. В огнището се извиват пламъците на огъня, щурчето пее зад огнището, навън се извива снежна виелица, сякаш всички зли сили са си дали среща в нощта и се бият, а ти си вътре на топло и се пренасяш в чудния свят на приказките.

Чувствували ли сте го някога? Искало ли ви се е да се върнете в детските години и веднъж, поне веднъж да го изживеете? Несъмнено всеки някога го е искал.

Навън е тъмно. Дъждът вали, вали и не спира. Чувства се идването на есента. Чувства се по окапалите листа на дърветата, по безлюдните улици. Точно в този миг безкрайно искам да съм дете и някой тихо да ме води за ръка по дебрите на приказното царство. Как да го нарека - завладяла ме е носталгия по детството, по нещо чисто, истинско, изпълнено с вяра и с мечти, с много смели мечти, но безвъзвратно загубено, невъзвратимо...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf