Несподелена любов

Обичах те много и страдах за тебе,

сълзите течаха безспир.

Душата не може, сърцето не иска

от днес да живее във мир.

---

Сълзите се стичат по бузите бледи

и мокрят те мойто лице,

нима ти обичаш, нима ти сънуваш

не мен, а друго лице?

---

Животът е празен, животът е скучен,

животът е твърде суров.

Едни той ще гали, ще люшка в колене,

а други ще мъчи с любов.

---

Аз любих те силно, аз любих те страстно

на друга дари Любовта.

Но нека даде ти, даде ти що може

и туй що щях аз да ти дам.

---

Аз моята мъка, аз моята болка

ще крия от теб, от света,

но вече не вярвам, но вече не мога

да вярвам аз в любовта.

---

Надявам се нявга щастлива да бъда,

на друг да даря любовта.

Под нежните ласки, под милите думи

аз веч да не зная скръбта.

---

Но знай не се сърдя, обичай я много

желая ти всичко това

да - аз ще поплача, да - аз ще пострадам,

но всичко ще мине така.

---

Недей да си спомяш за мен ти със лошо.

Бъди все така ти добър

и никога мъка тя да не знае,

и никога сълзи и скръб.

---

Обичай я много, обичай я вечно

бъди ти със нея щастлив

и нека те люби и тя тебе страстно,

и никога, никога друг.

---

Това е първото ми любовно стихотворение написано на 13 години, реших да го публикувам, когато прочетох стихотворението на lhiena от днес.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf