Еди и Кейтлин - забранената любов

Еди се събуди, погледна спящата до него Кейтлин, прегърна я и се усмихна! Отдавна не се беше чувствал толкова щастлив! Остана да лежи в леглото още половин час и след това стана тихичко, облече се и отиде да й донесе закуска в леглото. Когато се качи, тя още спеше, досвидя му да я буди и седна на ръба на леглото да я погледа още мъничко. Седя така десет минути и след това отиде до нея, нежно я целуна по челото и тихо промълви в ухото й - "Обичам те, скъпа моя!". Тя отвори очи, погледна го с онзи сладък поглед на малко дете, който бе нейна запазена марка и го целуна нежно по бузката, без да каже и думичка. Той й остави подноса върху крачетата, прегърна я нежно и започна да я храни. Нямаха нужда да говорят! Толкова бяха щастливи, че не искаха да изричат нищо, за да не би да развалят магията на момента. Тогава неговият телефон звънна. Щом чу звъненето тя се стъписа, знаеше кой е и сърцето й се сви. Той взе телефона и излезе от стаята. Когато се върна, каза:

- Миличка, жена ми се обади. Трябва да се прибирам. Оставям те! Ето ти пари за такси, а и да си купиш нещо. Не забравяй, че те обичам повече от всичко на земята. Чао, тръгвам. - После я целуна страстно и си тръгна.

Кейтлин остана сама в празната хотелска стая. Знаеше, че не е правилно да е с него и че не бива да го обича, но сърцето й принадлежеше само и единствено на този мъж. Тя мразеше жена му, защото имаше чувството, че не заслужава такъв прелестен мъж като Еди и... Но всичко беше без значение. Той й беше обещал, че ще се разведе и ще бъдат щастливи завинаги. Тя се усмихна и извади от чантата си тефтер и химикалка. В главата й се роди един стих! Този стих:

ЗА ЕДИ...

Ти идваш тук, при мен

казвайки, че ме обичаш.

Целуваш ме, от страст пленен

и в любов до гроба ми се вричаш!

Но мога ли аз да ти вярвам?

Мога ли  с тебе да бъда?

Мога ли със сигурност да знам,

че ще оставиш наистина твойта съпруга!

Не, не мога! Аз зная!

Кажи ми обаче,

защо продължавам да мечтая

и защо не спирам само теб да те желая!

Тя остави тефтера и химикалката, прегърна възглавницата, представяйки си, че е Еди и отново заспа. А какво стана по нататък... Е, това е една друга история.

Бях много влюбена в един женен господин и това е една абсолютно действителна история. Още ме боли, защото бях по-малка, излъга ме и аз му повярвах. И наистина ме убеждаваше, че ще се разведе и след това ще се ожени за мен. Вместо това направи още едно дете на жена си и мен ме заряза. Това ме вдъхнови и ще напиша продължение на тази творба...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf